Или кратък наръчник как да (не) се държим с жени в деликатно състояние (бременност)

 

 

С носталгия си припомням не дотам далечното минало, когато да си бременна, беше състояние на почит, уважение, и най-важното – тяхното засвидетелствуване от околните. Умилявам се, припомняйки си как хората се чувстваха длъжни да отстъпят мястото си в автобуса, как даваха предимство на опашката в магазина, как млади тимуровски команди се изпотрепваха помежду си в надпревара коя от тях да пренесе покупките до вкъщи или да помогне при пресичането на оживена улица… Ех, времена… ех, спомени… Та нали това е най-хубавото, най-естественото и жизнеутвърдително състояние на жената – да създава и дарява нов живот… Колко пъти в живота й ще се случи? Един? Два, три? (Не говорим за етноси, при които това е перманентно състояние) Та… какво се промени в обществото ни, в съзнанието ни, бита ни, та малкото уважение, което дължахме на жената, очакваща живот й бе отнето?...

Като имаща честта да съм в това (не)благоприятно, (не)благоразумно и крайно (не)благоприлично състояние или с две думи – като потърпевша си позволих да спретна този кратък, бърз наръчник за това как да се държим с бременната жена (иначе казано как да направим живота й през този период един незабравим АД)

Първо – видите ли непозната бременна на улицата не пропускайте да смръщите вежди и да я изгледате с най-неприязнения поглед на който сте способни (по възможност погледа да е насочен към корема й). Ако усещате затруднение, представете си, че сте настъпили изпражнение. Догади ли ви се – още по-добре. Отвращението, което ще се изпише на лицето ви е достатъчно бъдещата майчица да се разтрепери от ужас и да се опитва да крие корема си с всички подръчни средства, с цел предпазване отрочето от негативните емоции и влияния, които струят от вас. Да се шашка - сега й се е паднало!

Ако навън е 40 градусова жега и бремелинката си е позволила лукса да се облече “потресаващо” разголено, т.е. се вижда част от корема й, не пропускайте да я заклеймите веднага на висок глас за безразсъдството й. Най-вече наблегнете на неестетичността, вулгарността и изобщо се дръжте така, сякаш горката женица е изкарала детеродния си орган на пълен показ. Трябва да бъдете сигурни, че при следващото си излизане тя ще има благоразумието да е покрита от глава до пети, независимо от температурите.

Ако жената насреща ви е позната, то изобщо не губете време да я питате как е. Това няма никакво значение. Най-важния въпрос, който трябва да зададете е: “Какво ти казаха че ще е?”. Ако тя вземе да омънква, че още не се знае, че лекарите не казват, че не е важно какво ще е, а дали ще е живо и здраво, си позволете моментно тържество, като й се изрепчите: “Не е вярно! Не може да бъде! На днешно време докторите виждат всичко! Ти криеш!” Нека се гърчи и поти, нещастницата, и да се обяснява. Друг е въпроса, ако знае пола на чаканото отроче. Тогава вариантите са два. Ако е момче – казвате: “О, колко хубаво! Мъжът ти сигурно е щастлив!” и не пропускате да разкажете история, в която синът – разведен непрокопсаник пие, бие майка си и взема последните стотинки от мизерната й пенсия. Друго нещо си е дъщерята… Ако пък ви каже, че чака момиче, казвате с въздишка: “Няма нищо… следващия път…” Трябва да й се втълпи, че момичето е второ качество човек, да имаш дъщеря е все едно да нямаш деца, пък недай си Боже да са две… си жив за ореваване. И при двата случая язък за родителите. Така де – нищо хубаво не ги чака. Особено майката.

Ако разговорът с бременната жена е потръгнал, в никакъв случай не пропускайте да й разкажете колкото е възможно повече страховити истории. Нека сън да не я хваща и да се мята по цели нощи в кошмари. Историите са в безброй варианти – от увита пъпна връв, до лекарска некадърност, от вродени малформации до нещастни случаи… каквото и да е, но да завършва със смърт на детето, а защо не и на майката? Даже се постарайте да й внушите, че тя е с единия крак в гроба – да не се разхожда много-много, а да си подготвя нещата за отвъдния живот. Втълпете й поне двайсетина бабини деветини, които да спазва като улава, за да не й се случи нищо лошо, то не че и това дава гаранция…

Друг сюблимен момент в разговора е да й разкажете, уж неволно, какво сте готвили вчера, онзи ден и дори месец назад, както и какви са плановете ви за готварски подвизи най-малко седмица напред. Трябва да сте сигурни, че от изброеното има поне едно нещо, което ще се прииска на горката жена. Да мисли само за него и място да не си намери докато не изтормози всички около нея. Пък ако не могат да й го намерят – толкова по-добре! Кеф голям! И то чия заслуга?

Да не забравите – намекнете, че ви изглежда много напълняла и подпухнала – изобщо не прилича на себе си. И този голям корем… да не би да са близнаци? Самочувствието на една бременна жена колкото и да е крехко се нуждае от постоянно потъпкване, а ако сте в състояние и имате желание за добро дело – сринете й го напълно!

При близки срещи с бременни жени в магазин, автобус, чакалня на зъболекар и т.н. са разработени следните няколко тактики, според вашия пол и възраст. И естествено всички те са изключващи възможността да й се даде някакво предимство – че коя е тя? Принцеса?

И така – правило първо: Правите се, че не я забелязвате. (Изключение правят ромките - едно, че си търсят правата, друго, че са гръмогласни и сипят клетви – някоя от тях може да ви стигне…)

Второ: Ако жената изрази негодувание или помоли с цел здравословното си състояние за някаква облага, включваща място, ред и т.н. са възможни следните варианти:

а)     ако сте жена на и над средна възраст я поглеждате с надменно огорчение за проявената наглост и отвръщате твърдо, но категорично, че и вие сте била бременна някога, нищо няма да й стане ако почака/постои.

б)        Ако сте младо момиче я удостоявате с най-презрителния си поглед, докато дъвчете небрежно, но готино дъвката си и се поклащате в такт с кънтящата в ушите ви от миниатюрните слушалки музика. Отвращението трябва да струи от вас, най-вече заради факта, че въпросната “крава” е била достатъчно некадърна и не се е предпазила от забременяване. За да й демонстрирате превъзходство може дори да потанцувате, обръщайки й гръб, с цел да види кръшното ви дупе – нещо, което тя отдавна не притежава. (Такова нещо на вас никога няма да ви се случи, но за всеки случай стискайте палци или плюйте три пъти през рамо против уроки)

в)         Ако сте мъж, независимо от възрастта –  не я удостоявайте и с поглед. Да не беше бременна – да я загледате, ама сега… Правете се, че не съществува. Те днешните жени и без това много взеха да искат. Разглезиха се. Да вземат пример от жените в близкия изток – там на три метра от собствените си мъже ходят. А тук… Навират се, дишат тежко, правят се, че им е лошо, припадат… Симулантки! Като им е лошо – вкъщи да си седят! Техните баби по нивите са раждали, пък сега… пълни с претенции!
г) Ако сте родител с дете до 18г. я игнорирате тотално и безцеремонно. Да й отстъпите място ли? Та вашето дете е родено и може да получи лош пример от постъпката ви, докато нейното - не. Да не забравяме, че децата са попивателни и копират всяко ваше действие, а и най-важното - трябва да се възпитават от малки! Добре ще е да го окуражите да се присмее, да се спъне и уж случайно да я удари в корема. Възпитателния ефект е гарантиран, и за двете страни!

И заключителния етап в краткия наръчник – приближаването на момента, в който жената трябва да роди. Не се притеснявайте, дори да я виждате по пет пъти на ден да задавате “окуражителни” въпроси от сорта: ”Ми хайде бе… още ли не си родила?” и “Докога ще те гледаме с този корем???”. Тайно поверие гласи, че когато се зададат около 10000 пъти тези и подобни въпроси, жената мигом ще роди – бързо и леко, дори без намесата на лекар. Иначе не мога да си представя защо питат непрекъснато. И какво изобщо ги бърка.
Със сигурност изпускам още много и все важни правила поради краткостта и бързия характер на настоящия наръчник...
Припомням си с носталгия близкото (и не чак дотам близкото) ни минало... От това как, в какво и на какво са ни възпитавали. Но... миналото си е минало, а настоящето ни налага по някакъв необясним начин гореописаните правила за поведение. И то не към чуждите, а към нашите, родни БГ мами. Нищо, че после тръбим надлъж и нашир, че нацията ни изчезва, че другите етноси ще ни затрият, че раждаемостта е ниска… При такова отношение и най-голямата куражлийка надали ще се навие повторно... Но... целта оправдава средствата!

Всички лица и събития са напълно реални.

и другия вариант.
Ако си бременна и видиш възрастен с детенце пред витрина за сладолед-избутай ги,та ти си брименна!

Аз пък никога не съм виждал бременна жена да избута старец за нещо. По вероятно е възрстния човек да се бута за всичко, то все пак това е смисъла на живота му, до отиде на майната си като се поблъска в автобус пълен с хора бързащи за работа за да си купи пипер който да опече пред блока.

Поздравявам те, важно е подобни простотии да се приемат с чувство за хумор:) Майната им и толкоз на грубияните.

много забавно поднесена тема, която иначе никак не е забавна-:((
минала съм по този път два пъти-абсолютно си права, всичко е точно, както си го описала!
Не стига, че бременните българки би трябвало да ги обявят за защитен вид вече, ами ние гледаме да ги постъпчем, че друг път да неправят такива глупости-:))
Уф, поздрави! Иначе пък е много приятно написано!

Общо взето си спомням с доста негативни чувства за моята бременност. Преживях етърва ми да минава покрай мен с тава, пълна с пиле с ориз и да не ми предложи да опитам, преживях да гледам едни сини сливи, пак в семейството на етърва ми и пак никой да не ми предложи, преживях свекърва ми да казва пред мен, че тя имала само едно внуче (мъжко), другото като дойдело щяла да му мисли, преживях да ме прередят на опашка в пощата, преживях да ме ангажират със семейните проблеми на етърва ми и мъжа й, при положение, че ми беше през онази работа и въобще не ми беше до това, понеже трябваше да лежа постоянно заради проблеми с леко отлепена плацента, преживях по време на консултация при гинеколога някаква патица да си позволи да влезе, без да чука, все едно че влиза в хан, преживях да чуя, че съм се преструвала, че съм зле, другите жени ходели до последно на работа и нищо им нямало, преживях да ми се пишка през две минути и да се чудя къде да търся тоалетна и още много-много неща. Хубавото е, че сега си имам момиченце и всичко това е зад гърба ми.

is4tax vsi4ko i nemi sla 4e e taka

Бая си се отрудила, сестро - все пак на кирилица е... тц,тц

как от една страна бабините деветини са нещо лошо, и после, когато става дума за ядене да се избягва да се говори. и едното и другото са си деветини. също не разбирам идеята на поста - наистина има много подобни ситуации, които си описала, но процентно едва ли заслужават вниманието, което си отделила. но със сигурност текста би разколебал някакъв процент 'мераклийки' за създаване на нов живот. изобщо дано не предадеш песимизма на твоето бебе.
desyul - преживяването е нещо, което всички ние правим ежедневно. с изключение на непреживелите. нещата, колкото и да ти се струват неприятни, не са повод за умиране. не видях обаче някъде авторката на поста да се оплаква от семейството си. темата е оплаклийска, дайте да се наревем. и да споделим и нашите проблеми. моята жена е бременна, но що никой не ми съчувства, не ми стават в градския и шефа не пропуска да ми намекне, че закъснявам фатално с 2 минути ?

на по голяма част от българското население не е цигански, ами незнам как да го нарека. Все още не съм изпитала радостите / или може би мъките/ на майчинството, но съм виждала тези погледи към други майки. Аз за себе си мога да кажа, че винаги съм отстъпвала място на бременни и на майки с деца. Дори наскоро имах случка - в автобуса / тип маршрутка/ седя на първата седалка , на втората спирка се качва майка с дете на около 1 - 2 годинки, не станах защото мислех че назад има места, въобще не обърнах внимание че са се качили много хора и местата са се заели / те са само 12 / , след малко жената ме помоли да стана , лично на мен ми стана много неудобно, въпреки че не я видях че седи права зад гърба ми. Веднага станах , извиних и се и след това чух мърморене от една жена на около 40 години -"У младите / аз съм на 33 :)/- жената седи права с детето , а те не стават , чакат да им се каже" - много се ядосах - обърнах се и казах, че нямам очи на гърба и можеше тя да отстъпи място на майката с детето , а не сега да прави коментари.......

че семейството ми е тричленно - аз, мъжа ми и детето ми.
А като забренееш някой ден, ще те питам как и най-малкото нещо ще те дразни и ще ти прави впечатление.

.... ами то който и вариянт на държание към бремена да избера, ще е грешен. Всяко женско бремено животно е в естествено състояние да носи близко до сърцето си рожба, но само човекът прави от него нещо особенно. Защо ли?
Silence

Ей, в това сигурно наистина много хора откриват себе си "Ако сте мъж, независимо от възрастта – не я удостоявайте и с поглед. Да не беше бременна – да я загледате, ама сега… ". Човечинка си е :) , какво да правим.

Страхотно написано, и абсолютно съм съгласна с по горе казаното. А и по мое убеждение, наистина възрастните хора станаха по нахални. Онзи ден две възрастни баби се опитаха да ме прередят на опашката, едната пуснах , но на на другата не ми издържаха нервите. И не ми е за първи път.

Абсолютно точно си го описала, по-лошото е, че си го и преживяла. Надявам се, че ако ще имаш смелостта да се "окажеш" в това неблагоприятно състояние поне още веднъж.
Спомням си, че ми беше много болно, когато жени на средна възраст с безразличие и отегчение отвръщаха поглед в градския транспорт: "Не стига, че е бременна, ами къде е повела това хлапе в най-натовареното време!"
По-забавно ми беше когато в деветия месец в автобус 604 един много възрастен дядо с бастун стана и ме покани да седна. Доста се чудих аз или той, накрая приех.
То всъщност много разбиране и съчувствие е трудно да се очаква, но да си го пожелаем. Аз поне гледам да не забравям как съм се чувствала, за да не постъпвам неволно по гореописаните начини.

Абсолютно точно си го описала, по-лошото е, че си го и преживяла. Надявам се, че ако ще имаш смелостта да се "окажеш" в това неблагоприятно състояние поне още веднъж.
Спомням си, че ми беше много болно, когато жени на средна възраст с безразличие и отегчение отвръщаха поглед в градския транспорт: "Не стига, че е бременна, ами къде е повела това хлапе в най-натовареното време!"
По-забавно ми беше когато в деветия месец в автобус 604 един много възрастен дядо с бастун стана и ме покани да седна. Доста се чудих аз или той, накрая приех.
То всъщност много разбиране и съчувствие е трудно да се очаква, но да си го пожелаем. Аз поне гледам да не забравям как съм се чувствала, за да не постъпвам неволно по гореописаните начини.

Талибанизъм

Хем ме расмя,хем ме накара да си спомня,и се замислих...Аз имамх късмета докато бях бременна,семейството ми да се държи с мен като с принцеса:)Смело заявявам,че бях най-обгрижваната бременна жена:)А относно държанието на другите спрямо мен-да ,имаше си и негативите,и изместването на опашки,и тъпите въпроси...Май съм позбравила някой неща,а е минала само година:)))Благодаря за постинга:))Поздрави:))

Първо ти желая леко раждане и най-хубавото детенце на света.

Поздравявам те за смелостта да пишеш на тема, за която не е прието да се говори.

Миличка, абсолютно си права. На какво ли не се нагледах, докато жена ми носеше сина ни....

Изкефи ме на махххх

си се справила и аз ти предлагам да мазшириш материала и да отпечатаме кратък справочник. Освен тази може да се включат и дреги теми, като например майка с малко дете в градския транспорт и още много.Радвам се че не съм се чувствала така по време на бремеността си, бях толкова щастлива, че не съм забелязвала тези неща. На мен също не са ми отстъпвали място в претъпкания трамвай, но не съм го приемала като теб, но когато родих и започнаха да пренебрегват така детето ми .........

Това е най - хубавият пост, който съм чел в този сайт от месеци насам. Поздравления за дарбата ти и кураж :) И моята жена роди наскоро и знам от поглед какво е :)

Поздравления з анай - хубавия пост в този блог от много време насам. Не губи кураж за следващия дете-тираж :)

Следващия пост може да е за помощта на държавата ;) Как да не ти се прииска да имаш 3, 4, 5... малки слънчица...
Иначе не се оплаквам - щастлива съм :), поста изразява ироничния ми поглед спрямо отношението на околните :) Добре че съм типигьоз и ги отсвирвам лесно :)))))

Ооооооххххххххх, съпреживях всички описани случки, защото и аз имах неблагоразумието да забременея, при това инвитро. И не трябва да се друсам в градския транспорт, и не трябва да се уморявам, ама нейсе... Взимаш си такси и шофьора казва "Ше спра тука щото после тряа много да обикалям". А на мен ми е лошо и трябва да си замъкна корема през всичките стълби на подлеза, ама... Оф, айде стига съм се оплаквала, че сега ще се намери някой да каже какви лигли са днешните бременни. Пожелавам на всички бременулки здрави бебета!

Все някак ще минат тези девет месеца... важното идва после...
А че ще се намери някой да каже лошо... не гледай в момента коментарите :) Тук намирисваше на трагикомедия... :)))

старай се да не обръщаш внимание на дреболии!
Не мисля, че отношението е такова на всички! Просто тези хора не заслужават да им обръщаш внимание!

Малко хиперболизирах, с цел засилване на иронията...
В интерес на истината - най-голяма толерантност и разбиране - от млади и културни хора! Дай Боже повече такива в България!

Pravi mi vpechatlenie che vyzrastnite hora navsqkyde se prerejdat tova normalno li e? kogato si 4akal na opashka i nqkoi vyzrasten doide i zastane ot pred i kato im napravish zabelejka izliza 4e ti si vinovniq! Ne razbiram taz nashta keleva dyrjava!
A otnosno razkaza, tova e mantaliteta na bylgarina- zavistliv narod, ozlobeni hora ujasno e! Dano da stanem "evropeici" edin den!