Обичам живота .. обичам и смъртта ..тя  е неразделна част от живота .. Най много ме е страх от това ... да не умра внезапно - бързо и леко .. Искам да умирам бавно, с дни, да осъзная   ,че умирам,че това е края .. Искам да умирам в мъки, да имам време да оценя всеки миг от живота , да имам време да се простя с всички които обичам , да имам време да уредя всичките си дела ... Искам да умирам бавно и мъчително, да измъчвам любимите си и да се радват когато умра .. не за тях , а за мен, че съм се оттървала от мъките ...А най-много ме е страх от това да не си отида бързо и незабележимо, да заспя и повече да не се събудя ... и да не оставя след себе си никаква следа ..  и спомен ... Знам ,че близките ми ще страдат и ще ме помнят, но с времето ... Само времето лекува всичко ...заличава всички спомени ... Искам да запомнят всяка радост , всяка мъка ... искам да ме запомнят с това ... С любовта, която съм изпитвала , с щуротиите,които съм правила, с проблемите, които съм носела, с отговорностите които съм поемала , с обичта с която ги дарявам .. всеки ден ...Искам дори и след като умра , да усещат че витая близо до тях, че се наслаждавам на всяка тяхна стъпка .. дори да е погрешна ... Искам ....
Преди време майка ми разказа , как преди да се родя ,лекарите са опитвали да я подготвят, че няма да се родя .. че според тях съм мъртва ... Е, оживяла съм .. и силно се надявам , ако я има онази  сила , която ме е върнала към живота, тя да ми помогне и в смъртта ... Не искам бърза и лека смърт ....
Искам да знаят колко обичам .... Колко обичам студените зимни дни, когато мраз сковава устните ми , а аз се опитвам да ги стопля в твоите , когато се притискам сгушена в прегръдките ти търсейки топлина .... Обичам и жарките летни нощи , когато лежа до теб и те прегръщам, а ти се опитваш да избягаш от мен и топлината ми ... Обичам децата си .. онова което което разкъса плътта ми, за да излезе от мен с първичен вик ... и   онези, които вадиха разкъсани от мен .. разкъсвайки душата ми два пъти по-силно ... Обичам родителите си -   не само заради онова което са ми дали и на което са ме научили .. каквито и да са - обичам ги предано и безусловно ... моите създатели ...Обичам всички мъже във моя живот ...всички които са попили от мен и капка от моята нежност ... Обичам и всички жени в моя живот .. защото никой не ме е дарявал с по-нежни целувки, които може да дари само една обичаща жена .... Обичам да раздавам себе си, любовта си, да обичам и да бъда обичана , да изоставям и да усещам мъката да бъда изоставена ...Обичам да се смея ... обичам и да плача ... обичам да правя лудориите си, а ти да ме гледаш със насмешка като малко дете ,и да ме оставяш да се забалявам по детския си, неповторим начин ... Обичам да танцувам ..да се смея ....обичам да работя ... обичам и да пиша ... Обичам да падам , да губя , а след това сама да се изправям , с нови сили и жажда да успея..... .Обичам всичко, което ме кара да се чувствам жива ....Обичам слънцето, обичам луната, обичам звездите, обичам изгрева,залеза,мрака,обичам света, хората ... живота ...Обичам и теб .... С теб ще ми е най-трудно да се разделя .... Знам,че ще умра щастлива ....Ето защо ме е страх .. Искам да умирам бавно, мъчително, в болка , щастливо ...... какъвто е и целия ми живот ....