Улавям погледа ти, тежък като камък, катранен, черен, сякаш виждам Сатана... Облизваш тялото до голо - адски пламък, дихание, размекващо чак мойте колена...   Топя се в погледа ти, чувствам по жарава как ходя, как събуждаш в мене грях и страст, не гледай с този поглед - възбуждаш ме, незная,  как тъй бързо ме усети, че харесва ми така?   Ръката ти улавям... Докосваш нежността ми... Не ти харесва нежно?... Тогава лош бъди... Обгръщаш ме със вихър, отнасяш и ума ми... С коравина... оставяща по мен бразди...

Притискаш ме до болка, спираш и дъха ми...
Не спирай! Не, недей! Харесва ми така...
Рови се в мен, разгръщай тялото, плътта ми,
бъди и груб, брутален... тъй не ще ти устоя...  
Напираш и проникваш... Усещам лудостта ти... Усилва се...О, Боже!... Не - та ти си Сатана... Затворила очи, отпивам от страстта ти... и всичко ще изпия... даже лудостта...  
Потапяш ме в блаженство, потапяш се до дъно,
обхождаш всяка гънка, изследваш всеки вик,
потръпваш и пулсираш, измъкваш се и тънеш,
изригваш и изливаш се по мен...  в застинал миг...

Как бързо ме усети, разбра ме само с поглед,
че аз съм като теб, но нежна Сатана?...
С коси от огън, дива, но със лице на пролет,
на дяволското в теб не ще да устоя?...

Блаженството заразно, ще искам пак, и още... За всичко ще забравя, за себе си дори... Ще искам и ще моля, теб ще търся нощем, в греховната ми страст във мрак ме отнеси...