Една единствена сълза, застина ми върху лицето... Улучи ме с премерена стрела, и спря да бие в мен сърцето...

Един единствен първи път,
сгреших във тебе да се влюбя...
Уханно цвете, но на кръстопът,
посоката към себе си загубих...

Едно единствено Защо,
се питам, докато умирам...
Защо прекърши ме, като
от мене нежността отпиваш?...   Защо така ме сполетя?... Нали бях твойто нежно цвете? Не исках да боли от любовта, а ето, че загивам вече...