Пак ще започна с тежкия размисъл ... колко розово ни изглеждаше бъдещето, как си представяхме всичко .... красиво и щастливо ...няма пак да се повтарям за иделния, добър съпруг, сега ще пиша за децата ... :) Аз много обичам своето, толкова много, че ..... Може за другите да не е хубаво, но за мен си е самото съвършенство ... както се казва " моето маймунче - най-красивото "
Още преди да се оженим, с моя съпруг бяхме на гости на наши приятели - имаха момиченце, ама толкова непослушно,диво и невъзпитано ...престоя у тях повече от 1 час си беше жив кошмар, и тогава бяхме ама така възмутени, и си казахме - " нашето никога няма да е такова, ще бъде послушно , възпитано, умно ... кротичко ....." :))) Да .. ама не :) След година-две и ние станахме родители и се оказа,че предварителните планове както винаги се разбиват на пух и прах ...След време се срещнахме със същите приятели, а те с насмешка ни попитаха " Е,какво стана ? " . Май в днешно време нещата наистина някак се пообъркаха- от всяко момченце се очаква да е буйно,непослушно, да прави бели, докато от момиченцата - да са кротки, послушни,чистички , умни ( поне аз навремето бях такава :)) Моето ненагледно отроче е момиченце, а аз всеки ден си задавам въпроса - накъде върви света, каква домакиня, каква майка, и въобще какво ще излезе от това дете ??? Ще се опитам накратичко да ви опиша как стоят нещата ....
Още от бебе си беше необуздан бяс - проходи на осем месеца и оттогава не ходи нормално, а тича, все едно я гонят бесове ... към годинка , необяснимо и за мен ходеше до вратата и умишлено си блъскаше главата в нея  - истински ужас - все едно като възрастен човек ,който се пита " защо,защо .." Не си я счупи, но стана невероятно корава глава .... За играчките ...просто няма смисъл да говорим - цели тонове, купища, които вече нямам сили и нерви да прибирам, а тя, след като ги пръсне, няма пък желание да събира .... Моя мъж често казва " ако дявола влезе в стаята и , ще си счупи и двата крака " :))) Решението са чували, кашони, кошове, пълни с играчки , останките от играчки се хвърлят ( просто вече сили нямам да ги лепя и сглобявам ), а пъзелите, боичките и т.н. ....в отделно кашонче, или се бършат директно от пода :) Едва ли има друга къща, където килимите са изрисувани с червило ( ама от онова - което не се изпира с никакъв препарат ) , паркета е изрисуван с пастели, а като допълнителна украса има и неопределими фигурки от лак за нокти .... от същия лак има спомени и по телевизора, а за всяка нова рокля да не говорим - тя задължително се " украсява " с лак ... Масите ми са нарисувани с обикновен химикал, шкафовете също, но понеже дървото е твърдо, трябва да се натиска много силно, та да остане произведението во веки веков ....с водните боички не се рисува на блокче, а директно на бюрото, а защо и стената трябва да е едноцветна ??? Откакто започна да борави с ножица, на много от покривките ми се появиха необясними ресни, а всяко новозакупено списание или книжка ( след хиляди молби, увещания, обещания че ще го четем, учим, оцветяваме ) се накълцва най-безмилостно и още на петата минута от прибирането е на парченца по-малки от 5 стотинки, които аз събирам със сълзи на очи .... Навън сме много весела картинка - другите майки с петгодишни деца отдавна вече носят със себе си само дамска чантичка .. докато аз - цяла раница с дрехи и превързочни материали ... нещо като отряд за бързо реагиране, като ме видят да се задавам,всички се успокояват,че каквото и да се случи има кой да поеме нещата в ръце ....:) Не ме учудва вече когато " някой друг " я полее с вода, после я посипе с пръст или пясък, и резултата от това творение или т.нар. човече от кал се приближи до мен и каже с жален глас " мамо, преоблечи ме ". Не скачам вече, когато падне и си ожули в най-добрия случай колената ... все пак имало е и по-тежки случаи ... Въобще не се учудвам,когато се появи отнякъде ядейки или пиейки нещо, просто питам откъде го е взела, за да ида да го платя ... Откакто тръгна на ясла, а после на градина, станах по -спокойна :) Поне се успокоявах, че жените там все пак са квалифицирани, а и сами са си избрали тази професия ... Като я прибирам, изслушвам набързо оплакванията , но честно да ви кажа няма с какво да ме изненадат .... От ден на ден забелязвам все по-лоши черти в характера и , наследени според мен от баща и ... но всъщност може напразно да обвинявам невинния човечец ....
Не си мислете, че не полагам грижи за доброто и възпитание - ежедневно говорим за това, как като срещнем познати на мама и тати, трябва да ги поздравим вежливо с добър ден, а не да ги гледаме изпод вежди като враг №1, и да се дърпаме към близките люлки, как трябва да ядем каквото е сготвила мама, защото има дечица, на които няма кой да сготви, а и такива, на които няма какво да им сготвят .... учим се да пишем букви, да броим, и много други неща, на които като я накарам отговора обикновено е " нямам желание, не искам, не помня, и т.н. " ... с трепет очаквам да тръгне и  на училище ....Опасявах се че не е умна ... но се убедих, че след като на 1 казана дума , връща 301 ( под формата на обяснения, и несъгласие )и стига до такива сложни словосъчетания и интерпретации,та се чудиш какво ти да и отговориш  ...следователно не е чак толкова глупаво детето ....
Това е моето ненагледно слънчице, на всяка манджа мерудия, тартора на всички бели , гвоздея на моята програма .....обичам си я много, много .... със сигурност има много деца като нея , но тя си ми е единствена и ненагледна .. :) Излишно е май да казвам,че аз навремето не бях като нея .... и точно затова се питам - какво ще излезе от нея ? Дали ще стане добра домакиня и майка, или обратното ? И кое ще е по-добре за нея ? Дали пък няма да има толкова необходимото сега предимство да не се съобразява с никой, да не се интересува от нищо освен от себе си, за гледа само своя собствен интерес .... просто се питам ... а и се надявам като всяка майка .....
P.S.
На всички интересуващи се, мога да се закълна,че методи като бой,наказания, викове, крясъци и заплахи не действат ! Действието ( ако го има ) е с времетраене от 5 до 10 минути, в зависимост от ситуацията ....
Метода на "доброто" и " убеждението " е също толкова ефективен ...
Сега сме само на 5 ... а какво ми предстои .. страх ме е да си помисля ....

Една германска психоложка: "Преди да се омъжа имах 3 теории за възпитание на децата, сега имам 3 деца и нито една теория."
Поздрави!

Моята е на почти 6г и като го чета все едно чета за нея,смея се и се виждам от страни. Не се притеснявай, ами по- добри ли щеше да е унило, флегматично и т.н. Просто са по буйни, по умни и най-вече здрави

но все пак - толкова буйна ? Вече стигаме до куриозни ситуации - всеки път когато се развикам за нещо, тя идва и тихичко ме пита " мамо, на мен ли пак се сърдиш ?" :))) Какво да ги правим - деца :)))

Сладурано важното е ти да си харесваш детето и да можеш да го издържаш психически,като е такова диване.Пък и то със сигурност ще се оправи като попорасне още малко.Аз се притеснявам ако имам непослушни деца,че ще играят шамарите доста.Сега още нямам както се досещаш щом говоря така.Като ги родя ще видим дали ще ги понапердашвам или ще ги оставя да правят пакости.

благодаря :) и за подкрепата и за точното описание :)))
по-вероятно е да не ги понапердашваш - сърце няма да ти дава, а и все пак са толкова сладички :)))

на това му казват ранен пуберитет, а сега си представи късния:))))

моят син пишеше с маслини по прозорците,оооо толкова другинеща, но мила моя,буините деца с аневероятно умни, всичко ще отмине, а като порасне малко да спортува, да си изразходва енергията, бъдете щастлива

Ако й говориш като на възрастен човек, със сигурност няма да те разбере. Я като ти съсипе роклята, след това й счупи любимата играчка да видим дали следващия път няма да помисли преди да направи някоя беля. Има и друго - ние, възрастните живеем в много условен свят. правилата ни се менят в зависимост от ситуацията, понеже можем да преценяваме. Децата обаче имат нужда от железни правила. Примерно по книжката не може да се рисува и това е. Не се прощава, защото по-рано е била послушна. Не се прави изключение. Иначе когато са малки се научават да заобикалят правилата и да манипулират родителите.
Успех ;)

Психолозите казват, че явната агресията у децата е всъщност подсъзнателната агресия на родителите им, само че умножена поне по две....

години ще си спомняш с умиление за тези моменти и ще ти се иска да се върнат, ще искаш да си повече време с нея, а тя ще си има своя свят... Малко тъжно звучи, но е така, затова й се радвай, докато е с теб :)

Просто имаш здраво, хубаво, палаво дете и имаш нужда да се похвалиш!

Да ти е живо и здраво! Приемам репликата ти точно като хвалба!

Или ,като вътрешно оправдание, сама за себе си да си внушиш, че не можеш да имаш още деца! Твоя си работа.

Абсолютно твой избор, в който е смешно да се меся.

Но понеже си го публикувала това нещо, си позволявам да коментирам! Ако искаш изтрий ми коментара.

Само в България бездетните са над 250 000 семейства. поне още толкова искат да си имат повече от едно дете, но или не могат, или не могат да си го позволят. Всеки от тях би дал мило и драго, за да има едно палаво дете, което да го побърква!

Защото е много по побъркващо, да нямаш деца, които да те побъркват със щуротиите си...

Бил съм пет години без деца. Имам някаква представа, какво значи да си без деца. Какво е да слушаш, по цял ден, как колегите ти се оплакват от техните, колко са палави, какви щуротии измислят... Веднъж един от тях попрекали - прекалено се вживя в жалването и му казах: "Добре бе, дай ги на мен, като толкова ти тежат тези деца! Ето аз нямам - ще ги гледам добре. Сериозно ... Ако не - просто спри да плачеш!"

До там беше с оплакването!

Има и друго, което си казвам, когато децата ми правят щуротии: "Сто като тях да събереш, пак няма да измислят повече глупости от тези, които аз съм правил, като дете... а и не само, като дете! "

радвам се на коментара ти - и на това, че умееш да четеш между редовете, наистина с този пост въобще не се оплаквам, даже напротив - незнам какво бих правила без детето си и щуротиите му :) А в момента преживявам драма от загуба ( или онова което пречи на останалите 250000 да имат дете ) Може би скоро ще я превъзмогна и ще напиша какво ми се случи ....

Миличка, ти имаш просто едно обикновено дете. Моите момичета са на 10 и 5 години и съм много щастлива, че ги има. Щуротията, за която говориш, е характерна за по-голямата част от децата, аз лично я предпочитам, пред флегматичността. Радвай се на своето дете и бъди щастлива с него, децата зареждат с прекрасна енергия! Остави го да се развива като самостоятелен индивид и ще видиш, че ще се превърне в една прекрасна принцеса, със своя финес и отговорност. Просто децата имат необходимостта да изживеят своето детство пълноценно, не и го отнемай. Пораснала, тя ще трябва да се съобразява с околните, което сега не е задължително и тя много добре осъзнава това. Свободата във възпитанието създава наистина отговорни и независими личностти.
Пожелавам ти успех и повече търпение - приеми нещата от веселата им страна.!

хвали си се с детето, нищо лошо няма.
Така или иначе толкова се променят през годините, че после ще се чудиш - това моето дете ли е? преди беше съвсем друго, а сега какво стана?
Радвай му се, да е живо и здраво- белите са неминуеми.
Поздрави :)))

ама наскоро гледах предаване за деца с отклонения..и това удряне на главата в стената беше признак за психическо увреждане, което трябва да се лекува..

иначе не съм майка и изобщо не мога да дам практически изпитани съвети. не знам дали това, което прави дъщеричката ти нормално ли е, или не..спомням си само, че съм чела много и за хиперактивните деца, от които има много и затова е трудно да ги различиш. все пак за родителите и детето е много от полза да се знае..дано не оставям неприятно впечатление, само се опитвам да помогна. да ти е жива и здрава- и щастлива, каквато и да стане :)

венерчето