Както фчера си пътувах

със французката кола

трандафора ми намигна -

бяс ма фана – ше умра!

Пръс`чето ми са показа

като морков с педикюр,

обноските съвсем зарязах -

псувах, псувах на... кутюр!

Тез налъми са ми фносни,

има-няма два-три дня,

уж ги имах за скупосни,

и ги вардех за фукня...

Леле, майко, ше загина,
жал ми й, вия и ма й яд!

Мръсна газ към магазина –

да им ги… навра утзад!

Рикламация, и мигновена,

тутакси, веднага, на часа,

щоту тъй съм вдъхновена -

чак на… Марс ш`ги утнеса!

"Вий, гуспожо, сте дифек`на"-

обяснява продавач напет.

"Ах, така ли?" – ма приклекна,

инак - с токчето отпред!

С цел уби`ство го подгоних,

със чепик пробит в ръката,

`фторитета си `ептен уроних,

ама на - запуших му устата!

Бих го с кеф и със Версаче,

с трандафора, дет` намига,

реабилитирах са, обаче,

само туй съвсем не стига.

Преобух са във замяна

с нов патък – от крокодил!

Точно мене да измамят?

Тоз човек не са й родил!