Добре дошли и баш ми е драго, скъпи математици! А че сте такива се подразбира от факта, че в момента четете примерите, след които аз, като дипломиран и квалифициран математик скъсах дипломата си, хвърлих я, стъпках я ядно пет-шест пъти и дори в безсилието си скочих отгоре й, неколкократно. Примерите, както и резултатите от тях са привидно прости и елементарни, като уравнение с едно неизвестно, но както ще видите – не всичко е такова, каквото е… Редно е да ви предупредя – след всичко което ще прочетете, дори и совите няма да са това, което са…
С първия пример, така да се каже, ще ви покажа, че математиката е наука, лишена от всякакъв вид логическо мислене. Ако сте убедени в противното, значи сте се заблуждавали. Така…
Въпрос №1. Колко е разликата във възрастта, драги математици, между дете, родено на 31.12.2001г. примерно, и това, родено на 01.01.2002г.?
отговор А - няколко минути
отговор Б - няколко часа
отговор В - ден
отговор Г - година
отговор Д - коя е таа лудата, дет` ражда навръх Нова Година?
 Не се опитвайте да изкопчите информацията в колко часа точно, за да изчислявате часове, минути и секунди, отговорът няма нищо общо с това. Верният отговор не е час, два или няколко, не е дори 1 ден, а цяла 1, повтарям - една година! И то заради отговор Д. За да не ви звуча голословно, ето ви и пример, по математическия метод “казваш-доказваш”.
Милото детенце X на госпожа Y имало щастието (или нещастието) да се пръкне в последните часове на 2001 година. Всичко вървяло по мед и масло, докато не съобщили, че трябва да бъде записано в предучилищна група. Фактът, че до момента то растяло и се развивало заедно с връстничетата си, родени няколко дни след него не смущавал никого, но когато дошъл съдбовния момент, се оказало, че цялото министерство на образованието,  просветата, науката и културата се нуждае именно от новогодишното детенце-късметлийче, за да оправдае средствата, вложени в учебниците си. Къде ли не ходила злощастната майка да моли отрочето й да расте заедно с връстниците, но отговора бил все един и същ. Накрая г-жа У посипала собствената си глава с пепел и осъзнала, че тя, единствено и само тя е виновна за злочестината сполетяла детето й. На въпросите:”Е, не можахте ли да го пишете на 01.01.?” и “ Не можахте ли да устискате до 1-ви?” г-жа У проумяла че:
Вариант1. В момента на раждането е трябвало да пъхне под мишница зловещо дебела пачка, с която да подкупи целият екип да си затворят очите и да запишат по-късен час и дата на раждане.
Вариант 2. Посред родилните си мъки е трябвало за разконцентрира екипа, да скочи незабелязано като състезател по овчарски скок, за да достигне висините на които бил закачен часовника в родилната зала и същевременно да успее да превърти стрелките с няколко часа напред.
Вариант 3. Вместо да разчита на същия този екип да изражда новороденото, е трябвало да помоли учтиво да го натискат навътре и и да не го пускат, докато не дойде новата година. Тогава вече, може безпрепятствено да се ражда. Преди това – не!
Вариант 4. Трябвало е да си мълчи, за да не разбере никой и да се моли на майката-природа да стане чудо, та раждането да спре с няколко часа. Да се стиска, докато не стане полунощ. Настъпи ли – може да каже, че ражда, дори да го изстреля като тапа от шампанско. То раждането е… лесно. Ей така става – по желание на клиента. Решаваш – раждаш. Не решаваш – стискаш. Ми да. Коя е тая будала, дето да не може да устиска?
Примирила се г-жа У със собствената си грешка, и записала детето си Х при връстничетата му, по-големи от него с една година. Отначало му било трудно, но като всяко дете възприемало криво-ляво и свикнало. Пък и къде ще иде? Госпожата се чувствала нещастна и виновна, докато не чула новината за нов закон, според който всички деца задължително ще тръгват на училище на 6 годинки. Оттук произтича и
Въпрос № 2. На колко годинки ще тръгне на училище детето, родено на 31.12.2003г.?
отговор А - на 6
отговор Б - на 5
отговор В - кой го е грижа?
отговор Г - има ли значение, важното е да не е моето.
отговор Д - бегом, към държава, уважаваща децата си!
Но да не се увличам в частните математически главоблъсканици, а да продължа с общополезните, и така да се каже - за благото на държавата.
Въпрос № 3. Колко места ще се освободят в претъпканите софийски детски градини, когато целия 2003 набор тръгне, барабар с 2002-ри на училище?
отговор А - николко
отговор Б - 155.78
отговор В - достатъчно
отговор Г - предостатъчно
отговор Д - толкова, колкото може би е необходимо
Само тук има известна логика в отговора. Достатъчно голям брой места. Струва си. Ще се избегне наплива, който съществуваше до момента, ще се избегне недоволството на родителите, ще се спести от строежа на нови детски градини, след като старите се разпродадоха, приватизираха или функционират не по предназначение. Дори е редно да се предложи варианта на следващата година децата да тръгнат от 5 годишна възраст. Така ще могат да се освободят още повече места, а всяка следваща година възрастта да пада. Докато още от раждането им не ни задължат да ги записваме в училище. Какво толкова, нали напоследък се разпространява твърдението, че се раждат със завършено основно образование? Някои, по-надарени, може директно да влизат и в университети. И игрите не са чак толкова интересни, та нали са засипани с информация от всякакво естество? За какво им е да играят? И то с кукли и камиончета? Това е старомодно! Детство – някой изобщо спомня ли си какво беше това? То с развитието на съвременните технологии не е ли по-добре да се клонираме, за да не губим време за училища, университети и други подробности, а направо да включваме готовите клонинги в трудовия пазар? А представяте ли си, ако едновременно с намалянето на възрастта на училище, расте възрастта за пенсиониране? Така, между другото да вметна и
Въпрос №4. Той е от сферата на математическата фантастика, която обаче като едното нищо ще се превърне в реалност. Знаете ли с колко ще се обогати изпразнената държавна хазна от неизплатените пенсии на всички, които са тръгнали от 6 годишна възраст на училище, влели са се в трудовия пазар на 18,  трудили са се усърдно, плащайки всички задължителни пенсионни осигуровки, до 65 годишна възраст? И междувременно успешно се споминат поради старост, стрес, инфаркт, инсулт, слънчев или друг удар, както и редица други неблагоприятни фактори на работното си място?
отговор А - ще обеднее още повече
отговор Б - с няколко милиарда
отговор В - просто ще цъфнем и вържем, остава някой да обере плодовете
отговор Г - балимааму?
отговор Д - просто "Му-у-у" за прекалилите с чашката или първите лъчи на слънцето.
отговор Е - авторката е слънчасала. Кой ще вземе на работа 60 годишен човек, при положение, че и 35 годишните трудно се уреждат?
За да не се мъчите да отгатвате, ще ви кажа: Държавата ще цъфне и ще върже, ей това ще стане. Ще задмине цялата Европа, барабар с Южна и Северна Америка, взети заедно. Ако успеят да ги накарат и (по примера на някои братски етноси) да се женят задължително на 15, да стават баби и дядовци на 30, то ще бъдат доволни пра- и прапрародители, докато се пенсионират! Ама няма такова – не бил готов, не бил подготвен! Днешната младеж се развива бързо! Да се женят и да раждат деца, иначе… Ето, че и въпроса с раждаемостта и застаряването на нацията е решен! Какво по-хубаво от това? И изобщо… всичко е изключително хубаво, развиващо се, цветущо, и… абсолютно невероятно! Пардон, вероятно!
Ама съм и аз… а почнах от някаква си математика. Тест някакъв си. Какъв тест? Целия ни живот се превърна в тест. Непрекъснато все някой, отнякъде ни тества. Каква математика, кажете на днешно време? Всичкото са сметки, при това - без кръчмаря. Е, не бях ли права, като си хвърлих дипломата? Като я стъпках и скачах отгоре й? Ей сега ще се върна и дори ще я заплюя, че забравих! Математик от мен не става! След този тест аз определено установих, че съм на Вие с бакалските сметки! А на всички прочели - успех!

Горкото дете! Горките родители! Горките ние!