Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2007 14:06 - Искам да обядвам с ...теб ( 2-ра част )(въобще не се препоръчва на лица под 18г.!!! )
Автор: mili4ka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 743 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 10.07.2007 15:12


Кити стигна до работата, извади ключовете и отключи офиса си ... Включи компютъра, започна да преглежда папките със задачи, останали от петък ...започна с нежелание, в някакво очакване ... Той не идваше и не идваше - нещо необичайно за него, винаги цъфваше на вратата и точно 5 минути след като тя влезе и я даряваше с най-очарователната си усмивка ...Времето вървеше, тя се потопи в работата, но настроението и беше някак си ... работеше машинално, а мислено беше другаде ... питаше се какво ли е станало, дали това което усещаше от известно време насам ... да не би да се е излъгала .. или да е разчела погрешно сигналите .... Работеше и мислеше ....отнесе се в мечти за нежния му син поглед, строгия но привлекателен профил ... начина по който я гледаше .. нея .... позата която заемаше докато говореше по телефона ....бръчицата,която се появяваше под едното му око, сякаш следа от усмивка .... желаеше го толкова много ... Искаше и се да се навдигне леко на пръсти, да обходи с език врата и ухото му, да зарови пръсти в косата му .... да усети силния му мъжки аромат ....
Стресна се от телефона .. не, не беше той ... поговори няколко минути, а като затвори, реши ,че е време да се поразведри, не може така да стои на едно място , потънала в мисли .... Стана решително и тръгна към машината за кафе, не заключи вратата - и без това се връщаше бързо .... По коридора нямаше никой, тя взе кафето си със сметана и забърза отново към кабинета си ... по пътя и мина през ума да надникне при него, но това беше моментно изкушение ... "Може би не е в настроение и няма желание да ме види " каза си .... Отвори вратата на офика си и .... го видя - седнал на ъгъла на бюрото и, чакаше я и и се усмихваше ....както само той може - закачливо и пленително .... За миг тя се стресна, от вълнение едва не се поля с кафето, сърцето и се преобърна и започна да трепери и да заеква ... Той усети че ще се залее, стана,бързо тръгна към нея и хвана с едната ръка кафето, а с другата я прегърна през рамото ... Прималя и , но се опита да се посъвземе, дори се пошегува, че специално е дошъл да и изкара и малкото акъл,който и е останал ... Близостта му я замайваше , и отново усети как я обзема желанието да зарови пръсти в косата му и ....... Той продължаваше да я държи за ръката, извиняваше се ... и за това че не е дошъл както обикновено, и за това че я е стреснал ..... попита я ще ходи ли някъде за обед ... а тя .... под влияние на всички усещания незнайно как отрони " Да ... искам да обядвам с .....ТЕБ " .... Той замълча ... чудеше се дали подтекста в думите и е това,което е разбрал .. тогава видя погледа и ....и .... направи още една крачка до вратата и врътна ключа .... Кити не се възпротиви, остави всички възражения как някой може да ги потърси, да ги повика, да се обади, да дойде .... не вярваше че това може да и се случи, беше толкова зашеметена и объркана , и същевременно щастлива ... Ръцете му се обвиха около нея, около косата и , около врата и , около цялото и тяло , тя почти престана да диша и имаше чувството , че се намира в океана, в безтегловност, в плен на някой октопод .. само че много нежен октопод ... много обичан и желан .... Усети и устните му .. колко пъти си беше представяла целувките му ... оказа се че си е представяла някакво бледо  копие  ...по сладко и опияняващо нещо не беше изпитвала през живота си ...  Изведнъж се осъзна и .... усети , че всичко онова за което толкова време беше мечтала и се случваше ... не насън а наяве ... пръстите и трескаво се заровиха в косата му, а целувките и обсипваха цялото му лице , после тяло ... свали ризата му .... после продължи .. докато стигна до онова място , което я очакваше , тръпнещо ... да го дари с целувките си ... Прокара език по дължината му ... после се опита да го поеме с цялата му големина ,но не успя ... от удоволствието ,което и носеше да го целува , тя усети че е почти на ръба на оргазма и тихичко простена ... Може би той усети, че тя е напълно готова, затова я пое и я сложи върху бюрото ... нямаше време за сваляне на всички дрехи, нямаше време дори за думи ... просто отмести прашката и и .... влезе в нея .... За миг тя помисли,че ще експлоадира ... че ще се разкрещи от удоволствие , виковете и ще кънтят между стените , и всички ще ги чуят .. сякаш по телепатия той разбра какво и се случва и нежно с целувки затвори устните и .. остави я само да стене тихо и да се гърчи в железните му обятия .....Тя имаше чувството че трае цяла вечност ... нямаше ни най-малка представа за време , дори и за място .... съществуваха само тя и той , телата им  вплетени едно в друго и разтърсващите тласъци на оргазма .... Когато се осъзна за малко го погледна и видя че и той е целият в есктаз , че движенията му стават по-бързи и все по-бързи,тогава  в полушепот каза " Искам да обядвам с теб .... искам да те изпия .... целия .."  Той я свали веднага , а тя бързо го пое целия и в гърлото и потекоха пръските от божествения му еликсир ..... дори когато свърши напълно, тя продължаваше  да го засмуква, може би надявайки се да е останала още поне капка от вкусната течност , а и виждайки как той продължава силно да потръпва не искаше да спре ..... не искаше това да свърши ....
Тя не знаеше какво да каже ... той също .... гледаха се с усмивка и задоволство известно време ... после той я прегърна ... толкова силно и отчаяно, че чак костите и изпукаха , държа я толкова дълго ... сякаш беше за последно ... сякаш искаше да отпечата върху себе си всяка малка нейна гънка ... Тя го галеше по косата и тихичко шепнеше " Обичам те ... обичам те ...." После се пооправиха, той отключи вратата и излезе. Тя зае мястото си зад компютъра и се постара да сложи маската на сериозен и отговорен човек .. поне до края на деня .....
На другия ден , точно 5 минути  след нейното идване, на вратата се появи той, с чаша кафе в ръка , и сядайки започна да разказва как е прекарал вечерта ....  Нищо не издаваше ,че нещо се е случило между тях, само усмивките и искрите в погледа от тяхната малка тайна .....
Нищо не се беше променило ....


Тагове:   обядвам,


Гласувай:
0



1. анонимен - mil4ka kazi 4e e stanalo naistina
09.07.2007 15:25
a ne samo da si go predstaviash.Kazi napravo li go nai-nakraia?Izviniavai 4e pisha na latinica no taka se razvylnuvah ot tova...
цитирай
2. mili4ka - :)
09.07.2007 21:13
признавам само с бой, а като ме бият - лъжа :))) Все пак това е разказ - всеки да го възприема както поиска, но за мен е ...... :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mili4ka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 437749
Постинги: 299
Коментари: 576
Гласове: 2152
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031