Винаги си ме удивлявал ... Как винаги успяваш да намериш своя малък начин да ми покажеш че ме обичаш ....
С теб сме толкова различни ... аз например мога да ти го кажа хиляди пъти,мислейки че всеки път е единствен, че думите ми могат да изразят всичко онова ,което чувствам .. и най-важното - че може би от моята уста не звучат така банално и изтъркано .... Бих могла и да задръстя пощата ти с моите чувства, от силни по-силни, неизбледнели от времето....Знам,дори когато не си го признаваш, че ти е интересно да ги четеш - всеки път оставаш изненадан и не знаеш от какво ще започна и докъде ще стигна ... и същевременно съм ти толкова предсказуема - знаеш ,че откъдето и да започна все някак неминуемо ще стигна до онова - най-силното и общо признание - " Обичам те ". Цялата тази моя експанзивност предизвиква у теб усмивки, гледаш ме с блеснал поглед, с онази обич ... така както родител гледа своето палаво,но умно дете ....Да, такива асоциации предизвикваш в мен .... И като всеки родител има много неща, от които би желал да ме предпазиш, но като всеки мъдър баща знаеш, че забранения плод е най-сладък , и вместо да се бориш с грешките на любимото си дете, най-добре е да го приемеш ,такова каквото е и да го обичаш с цялото си сърце ....
Много пъти си ми казвал, как не одобряваш факта ,че пуша ( а ти си непушач ),молил си ме поне да ги намаля, поне да не пуша в твое присъствие , че се страхуваш за здравето ми, дори си ме заплашвал,че ако не взема мерки, ще си отидеш от живота ми ... Е, това беше преди години .... с течение на времето не изпълни нито една от заканите си,малко по малко успя да вникнеш в характера ми, в причините , в начина ми на живот ...Казваш ,че съм " корава кратуна :)))" за всичко, във всяко едно отношение ...и се научи да ме възприемаш ведно с хубавите и лошите ми страни, и да ме обичаш ... въпреки това ....
Случката която си спомням беше как аз , като всеки закоравял пушач, вадейки цигарите, започнах да ровя истерично за запалка ... Като всяка жена, в чантата ми може да се намери абсолютно всичко, но този път търсенето удари на камък ...прерових навсякъде, обърнах я наопаки, готова бях на всичко, дори да запаля пожар, само и само да успея да запаля заветната цигара ... От цялото ровене и нерви се изпотих ,зачервих , а наум вече бях "поздравила" цялата рода на всяко от запалителните средства ... През цялото време ти пак ме гледаше с усмивка и ми се радваше като горд баща на изцапаното си дете- вундеркиндче :))) Изведнъж ми каза " Попитай ме дали аз имам огънче " , а аз потрепервайки нервно се сопнах " защо да те питам - нали ти не пушиш ", но ти пак настоя " Е,питай ме де :)" ...Събрах пръснатите си наоколо нерви :) лапнах цигарата,приближих се и с дрезгаво-прелъстителен глас попитах " ИМАТЕ ЛИ ОГЪНЧЕ ? " ....Ти извади запалка, обвита в тъмносин велур, запали ми тържествено цигарата и каза " За теб е " ... Докоснах я ... разгледах я ... беше досущ като велурените ботушки с които бях в момента ... Тогава ти ми каза,че предния ден си я видял и понеже била същата като ботушките ми, не си се сдържал и си я купил ... за мен ....Една запалка ... колко малко му трябва на човек да бъде щастлив ... Седнах, забравих за цигарата .. гледах те, усмихвах ти се , идеше ми да те прегърна и да не те пусна докато не те задуша :))) Оттогава някак си разбрах ... може би не е нужно да се казва по хиляда пъти на ден " обичам те " ,може би и писането на вдъхновени писма не е от чак толкова голямо значение ...може би просто трябва да обръщаме внимание на любимите ( дори и на облеклото им ! :))) , да мислим за тях,дори и когато не са до нас , и да знаем от какво имат нужда ( или просто да ги поглезим с нещо дребно от което ще имат нужда ) ... Точно тогава .. в точния момент .. с точния жест ... можем да покажем точно онова което чувстваме  - обичта си .....
Винаги си ме удивлявал ... Как винаги успяваш да намериш своя малък начин да ми покажеш че ме обичаш ....

Ах, тази цигарена любов :)))