Стоиш пред мене и потъвам,
във сините, прекрасните очи,
от тебе поглед не откъсвам,

Преди да се опомня, ти ме връхлетя,
ураган безумен, но със нежно име...
Отнесе ме във вихър, без глас да шептя:

На върха, на покрива стоя изправена,
петнадесет етажа са под мен,
ръба пристъпям, дали това е краят?

Усещам как наближава. Студа. Любимото ми време от годината. Обичам лятото, пролетта, но нищо не ми харесва толкова, както настъпващата есен и зимата. И ако може да са студени, дори люти... Обожавам, да стоя в топлата стая, застанала зад ...

На гурбет замина мило либе,
в пуста, опустяла таз чужбина,
толкоз дни ша страдам либе,

ПредНовогодишно садо-мазо :) Да се чете с насмешка ;)
Черни силиконови чорапи.
(със дантела)

Живот ли е, кажи ми,
да страдам в любовта си,
във нощи да осъмвам,

Отчайващо красива
съм в твоите очи -
прекрасна самодива

Безумни ли сме от любов,
та тъй се променихме?
Живота - странно нов,

Благодарна съм,
че ми се случи,
че срещнах те във онзи ден,

Грях ли е, че толкоз силно те обичам?
Ами тогава грешница ме наречи.
Измамна и коварна се отричам

Мечтаех аз до теб да бъда в бяло.
Във синьо се оказах потопена.
В сиянието ярко от очите ти,

Убий ме нежно.
Заслужавам.
Аз нежна съм.

Понякога Мария имаше чувството, че е кълбо от комплекси. Изтъкана от паяжината им. Въпреки многобройните си положителни черти, усещаше все по-силно някаква тъмна, сенчеста страна, скрита надълбоко у нея.
В близост до дома на Мария имаше ...

По пътищата неизбродни в моята душа,
вървях и лутах се безброй години.
Единствена пътека пожелах  сега -